Говори, говори, говори!
Аз притварям очи и те слушам:
Ето, минахме сънни гори и летим над морета и суша…
Вляво кървава вечер гори, вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дето свободни ще бдим и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди, като двойна звезда ще засветим?
Ти не знаеш?
Аз също не знам – но води ме, води ме натам!
Оставете Отговор